Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Всяка година на 3 март българите си честитят националния празник. Още едно заучено поведение или възможност да се огледаме и прозрем състоянието на Родината ни? Имаме ли съвременни синила от бича? Дали и днес се създават люти спомени от поквара, измами, пладнешки грабежи на Родината ни и народа ни? До кога ще е трагично името ни?
Днес, когато границите са размити, а културите се смесват, българската идентичност е изправена пред сериозно изпитание. Децата ни растат в свят, в който често не знаят дали са българи, американци, европейци или просто граждани на света. Това не би било проблем, ако същите тези деца знаеха и осъзнаваха какво означава да си българин – да носиш историята на своите предци, да чувстваш родината в сърцето си и да я пазиш като най-ценния дар. За съжаление, мнозина от тях не знаят. Но защо?
Днес центърът на Карлово ще бъде огласен от звуците на хлопки, звънци и чанове. Стотици кукери със своите колоритни костюми ще ни накарат да се пренесем в един свят изпълнен с мистика и магия. Там където минало и настояще ще се преплетат в едно неповторимо зрелище. Зад всяко движение и стъпка, зад всеки звук от хлопки се крие посланието, че българското и родното ще пребъде. Вярва се, че колкото по-силно дрънчат хлопките и звънците, толкова по-скоро ще бъдат изгонени злите сили.
В днешно време здравните политики на повечето държави са фокусирани основно върху изграждането на болници, развитието на фармацевтиката и увеличаването на достъпа до медицински услуги. Разбира се, това са важни аспекти на всяка здравна система, но един ключов въпрос остава пренебрегнат: защо основният фокус не е върху предотвратяването на болестите, вместо върху тяхното лечение?
