В социалните мрежи се сподели пост, който е обезпокоителен за финансовата култура на българина. 
Споделената информация е анализ на Георги Захариев. Той е създател и преподавател в проекта Finance Academy. Основател е и на Airbnb общността в България. Гост лектор на събития, сред които WordPress Meetup, Travel Academy, IoT Summit и други.

Ето какво написа Георги Захариев⬇️

“Правителството току-що им написа закон по поръчка.

Няма друг финансов продукт, който за две десетилетия да е съсипал повече домакинства у нас. Бързият кредит удря там, където банката не стига: най-бедните, най-уязвимите, хазартно зависимите. Оскъпяване от над 200% годишно, неустойки, гаранционни такси, хиляди дела всяка година за нищожни договори. Това не е периферен, а системен проблем.

Именно затова новият Закон за потребителския кредит, одобрен от Министерския съвет на 1 септември, беше шанс за положителна промяна. В голямата си част законът е задължителна транспозиция на европейска директива и тази част е добра: задължителна оценка на кредитоспособността, забрана за реклами тип „пари за минути, даже с лошо ЦКР", правила за записа на заповед, мерки за отсрочка преди принудително изпълнение. Тук няма какво да се критикува.

Проблемът е в частта, където Брюксел не диктува нищо и решението е било изцяло на правителството. Там се е случило следното:

Първо: За кредити до три минимални заплати, тоест до 1860 евро, което покрива основната част от пазара на бързи кредити, отпада таванът на ГПР, който днес е 52%. Замества се с таван от 20% за месец, 30% за до три месеца и 100% за всичко над три месеца. За кредит от 1860 евро със срок четири месеца досегашният законен максимум за оскъпяване е под 330 евро. Новият е 1860 евро. В годишен процент това е около 700%.

Чиста кражба.

Второ. Отпада правилото, че обезщетението при просрочие не може да надвишава законната лихва. Който закъснее, плаща каквото е записано в договора, докато не осъди кредитора. При дълг от няколкостотин евро това се случва рядко.

Трето: Изключението от тавана в сегашния му вид не беше в проекта, публикуван за обществено обсъждане през декември. Консултацията е приключила на 14 януари. На 15 януари браншовата асоциация на небанковите кредитори е внесла становище с искане за изключение за кредити до седем минимални заплати. Правителството го прие, като намали прага на три. Без ново обсъждане и без оценка на въздействието на тази конкретна промяна. Всичко това е видимо в публикуваната справка на портала за обществени консултации.

Да го кажем с точната дума: това е лобизъм. Не подозрение, не интерпретация. Текст, поискан от регулираните, приет в техен интерес, добавен след като обществото е приключило да коментира, без никой да сметне какво струва на другата страна. Правителството не го е скрило. Просто разчита, че никой няма да прочете.

За да бъдем честни: аргументът на бранша на лихварите, че ГПР е лош измерител за микрокредит от няколко дни, е верен. Периодният таван не е българска измислица, Великобритания го използва от 2015 г. Само че там скалата е линейна, придружена е от таван на таксите при просрочие, лимит на удължаванията и строг лицензионен режим. Тук получихме високия таван без нито една от тези защити и със скок на границата от три месеца, който създава стимул всеки договор да стане на 91 дни.

Депутатите имат избор. Могат да гласуват закона, както им е подаден от правителството и асоциацията на кредиторите или да гласуват в интерес на обществото. “

Красиво Карлово е независима медия.