Проблемът с реализацията на българската плодова продукция отново излиза на преден план. Сигнали от производители, данни на институциите и вносът показват, че между добрата реколта и дохода на земеделеца има сериозен проблем.

Производителите на праскови са изправени пред сериозни затруднения при реализацията на реколтата.

Има реколта, но няма достатъчно добър пазар.

При гроздето ситуацията също заслужава внимание.

През 2026 г. държавата вече предприе конкретна мярка – БАБХ засили контрола върху вноса на десертно грозде от трети страни, като целта е да не попадат несъответстващи пратки на българския пазар. (

Има и по-стар, но показателен проблем с вноса от Гърция. Сигнали на български производители са довели до обсъждане на по-строг контрол върху фактурите и реалната стойност на вносната продукция, включително при гроздето.

Проблемът с реализацията на българското грозде не е нов. Анализ, публикуван през 2026 г., цитира производители от района на Пловдив, според които част от десертното грозде е останало необрано заради конкуренцията на вносна гръцка продукция.

Парадоксът: производителят губи, а потребителят плаща скъпо.

Тук се намира големият въпрос.

Ако земеделецът продава евтино или не успява да продаде продукцията си, защо крайният потребител често плаща значително по-висока цена?

Разликата се формира по цялата верига – изкупуване, транспорт, сортиране, съхранение, преработка, търговски разходи и търговски маржове. Затова не е коректно автоматично всяка висока магазинна цена да бъде определяна като „спекула“.

Земеделският производител Цветан Цеков настоява именно за по-голяма прозрачност по веригата. Пред БНТ той заявява, че цените в магазините са спекулативни и че е необходимо да се осветли агрохранителната верига.

Българското производство има нужда от пазар, не само от субсидии.

Истинският проблем е по-дълбок от една реколта.

Българският производител може да произведе качествен плод, но ако няма сигурен канал за реализация, конкурентна цена и равнопоставен контрол върху вносната продукция, добрата реколта може да се превърне от успех в загуба.

При гроздето проблемът вече е видим и в дългосрочен план. България е намалила драматично износа на вино – от 114 млн. литра през 2007 г. до около 17 млн. литра през 2022 г., а производителите посочват климатичните промени, конкуренцията и слабата реализация като част от причините за проблемите в сектора.

Затова въпросът не е само „има ли български праскови и грозде?“ Има. Въпросът е защо човекът, който ги произвежда, понякога не може да получи справедлива цена за труда си, докато потребителят продължава да плаща скъпо.

И докато институциите засилват контрола върху вноса, остава очакването този контрол да бъде реален, прозрачен и еднакъв за всички участници на пазара.

Защото плодът на българския производител не трябва да остава на дървото, докато българският потребител плаща висока цена на щанда.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv