Сериозни твърдения за институционален натиск, блокирани банкови сметки и политическа намеса бяха отправени в интервю, посветено на Исторически парк и Ивелин Михайлов. В центъра на разказа е бившият ръководител на ДАНС – Варна, Кирил Димов, както и твърдението, че атаката срещу парка е започнала много преди да бъде представена пред обществото като институционален проблем.

Според разказа на събеседничката в интервюто, в началото на юни 2024 г. тя е разговаряла лично с Кирил Димов и му е споменала за Исторически парк и партията около него. По думите ѝ по това време тя не е познавала Ивелин Михайлов и не е посещавала парка.

Именно тогава Димов определил Исторически парк като „секта и пирамида“, а Ивелин Михайлов като „мошеник“, когото „ще оправят“.

По-късно Димов отново е говорил за разработки срещу парка и за предстоящи последствия. Думите му според нея пораждат въпроса как е била формирана тази оценка и на какви данни се е основавала.

Събеседничката разказва още, че след като лично посетила Исторически парк, разговаряла с жители и работници, е получила различна представа от тази, която ѝ е била представена. Затова потърсила отново Димов.

Попитала го дали е посещавал парка и дали е разговарял с Ивелин Михайлов. Твърди, че отговорът и на двата въпроса е бил отрицателен. След това попитала откъде идва разработката. Според разказа последвал отговорът:

„Абе Борисов бе, Борисов ме натиска, а пък сега и Делян.“

Това е едно от най-сериозните твърдения в интервюто, тъй като свързва действията срещу Исторически парк с предполагаем политически натиск.

Според събеседничката атаката срещу парка не се изчерпва с публични обвинения. Тя твърди, че целта е била „икономическото задушаване на Исторически парк“.

В интервюто се говори още за блокирани и заличени банкови сметки на Ивелин Михайлов, както и за действия на ДАНС и Икономическа полиция, които според нея са направили нормалното функциониране на бизнеса изключително трудно.

Още по-сериозно е твърдението, че са били засегнати и банкови сметки на близки на Михайлов. Дори сметката на неговата майка, пенсионерка, е била „затрита“.

Нещо, което е достатъчно един бизнес, без да бъде официално затворен, да бъде поставен на колене. Стига само да бъде лишен от нормален достъп до финансовата система.

В интервюто се твърди и че натискът засяга не само Ивелин Михайлов, но и неговото семейство, акционерите и хората около Исторически парк. Събеседничката говори за психологически тормоз, натиск върху близки и семейства, които според нея са били принудени да напуснат страната. И добавя, че акционери в парка не са получили възможност да изложат позицията си в Народното събрание.

Така според нейния разказ се оформя картина, в която натискът се разпростира отвъд конкретния спор за дейността на парка и засяга широк кръг от хора.

Интервюто поставя под съмнение и отношенията между представители на службите и политически фигури. Събеседничката добавя, че Кирил Димов е говорил за близки отношения с тогавашния президент Румен Радев, както и че твърдял, че Радев е искал да го назначи за ръководител на ДАНС. В интервюто се отправят и твърдения за контакти на Димов с лица, определяни като „представители на подземния свят“.

Ако действията срещу Исторически парк са били законни, институциите би трябвало ясно да обяснят основанията си. Ако обаче твърденията за политическа поръчка се окажат верни, случаят придобива съвсем друг мащаб. Отговорността в такъв случай вече не би била само въпрос на политическа оценка, а на институционална и обществена отговорност.

В крайна сметка въпросът не е дали някой харесва Исторически парк. Не е и дали Ивелин Михайлов е политически удобен или неудобен. Същинският въпрос е дали институциите действат в рамките на закона, или могат да бъдат използвани като инструмент за политически и икономически натиск.

Всяко обвинение, което се превръща в присъда, и всяка проверка, която придобива вид на наказание, са неприемливи. В този смисъл случаят „Исторически парк“ поставя на дневен ред въпроса за границата между законния институционален контрол и репресията.

Още по-важен остава въпросът за контрола върху самите институции, когато те са обвинени в злоупотреба с власт. Именно тогава обществото има право да очаква прозрачност, доказателства и отговори, вместо да получава мълчание.

Присъединете съм към нашите общности, подавайте сигнали и информация чрез нашите канали оттук.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv

Присъединете се към нашата общност в Facebook  ТУК https://www.facebook.com/KrasivLovech