Страсбург е арена на гняв, страх и борба за оцеляване
Когато тракторите стигнат до Европейския парламент, проблемът не е в селото и фермерите. Проблемът е в Брюксел.
Трактори пред Европейския парламент. Димки, викове и сълзотворен газ. Хиляди фермери – от Франция, Италия, Белгия, Полша – излязоха не за спектакъл, а защото нямат повече накъде да отстъпват.
Те не протестираха срещу „пазара“. Те протестираха срещу предателството. Срещу споразумението ЕС–Меркосур, подписано от Урсула фон дер Лайен далеч от европейските земеделски полета, оборите на животновъдите и пчелините.
Сделка, която отваря вратите за внос на храни, произведени по по-ниски стандарти, с повече пестициди, без правилата, които европейските фермери спазват и плащат всеки ден.
Днес фермерите донесоха ковчег с името на председателя на Европейската комисия.
Не от злоба.
А като символ – за погребението на европейското земеделие, ако тази сделка мине.
„Европейската комисия ни изостави“ – казаха фермерските синдикати.
И за първи път това не звучеше като лозунг, а като присъда.
Полицията преброи 5500 души, но хората бях в пъти повече.
А реалността броеше отчаяние, гняв и страх за утрешния ден.
Сред демонстрантите имаше дори лозари и зърнопроизводители от Италия и други страни, които казаха, че това е не само символ на протест, а борба за техния поминък.
Повече от 40 български фермери също участваха в протеста, заявявайки, че искат гласът на България да бъде чут от евродепутатите.
Целта на протестиращите беше ясна:
не просто да блокират улиците, а да накарат Европейския парламент да отнесе споразумението до Европейския съд, който да прецени дали то е съвместимо с договорите на ЕС. Ако съдът се произнесе отрицателно, споразумението ще трябва да бъде променено или оттеглено.
Докато евродепутатите подготвят гласуване по тази юридическа стъпка, протестиращите обещаха да останат в Страсбург и да се борят докрай за своето бъдеще – защото за тях това не е просто политика, а борба за прехраната и устойчивостта на европейското земеделие.
Защото това вече не е търговия.
Това е избор:
храна с правила или печалба без отговорност.
Европейски фермер или глобален внос на всяка цена.
Когато тракторите стигнат до Европейския парламент,
проблемът не е в селото и фермерите. Проблемът е в Брюксел.
А нашата България е периферна земеделска държава в ЕС, с по-ниски субсидии, по-слаб достъп до пазари и по-малка защита.
При внос на говеждо месо, захар, ориз, соя и мед,произведени в Аржентина, Бразилия и др. при по-ниски стандарти, българските производители нямат шанс да се конкурират по цена.
И това означава спад на изкупните цени, фалити на малки и средни стопанства и концентрация в няколко големи играчи.
Често се повтаря, че ЕС ще изнася повече автомобили, машини, вина и спиртни напитки.
Но … България не е голям износител на тези продукти за Латинска Америка. Реално от тази сделка ще печелят Германия, Франция, Италия. А България поема риска, без да получи никаква полза.
Това не е „свободна търговия“.
Това е асиметрична сделка, в която България при масов внос ще “плати” с обезлюдяването на селските райони, с високо социално напрежение, а държавата ще плаща и повече социални разходи.
А другите … да те може и да печелят.
Изображения: от нета
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК https://t.me/krasivplovdiv
Красиво Карлово е независима медия.
Присъединете съм към нашите общности, подавайте сигнали и информация чрез нашите канали оттук.










































Коментари